Изневяра

Обичах те и верен бях.
Ти с мене беше - аз летях.
При всяка среща трепнех,
и вечер стихове редях.

Ухание на люляк бе ти.
Нежна като момина сълза.
Роза с най-меките бодли.
Уви...! Не, не си това.

Често миловидното лице 
с усмивка примамлива.
Има най-жестокото сърце.
Само мъка, болка то налива.

Бил съм кратък миг за теб.
И всичко... всичко е било лъжа.
Още виждам твойте очи.
Кажи ми? Как да ти простя?