Aug 27, 2019, 4:26 PM

Изневяра

  Poetry » Love
951 1 1

Изневеряваш, за да нараняваш,
заместваш ме със други, на инат,
но чувствата към мен не са забравени
и всяка рана е с обратен знак.
Изневеряваш, себе си раняваш,
защото ласките на другата жена
не стигат до сърцето и тогава
към мен полита твоята сълза
като молба и зов, и като упрек,
и като стон и болка на дете,
във този страшен свят, уви,  изгубило 
голямото си, детското сърце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...