Износени думи
ИЗНОСЕНИ ДУМИ
Не виждаш смисъл да останеш –
това е повече от знак.
Уж болката зачеркнах рано –
но връща се, щом падне мрак.
И носи хиляди въпроси –
денят които е прикрил
сред облаците дъждоносни,
препили с черен аркансил.
Влудява ме на всеки ъгъл
и усетът, че бил си тук
и колко много си ме лъгал
с дланта си, свита на юмрук.
Не помня бяхме ли си близки,
но знам защо кънти у мен –
не се упреквам, че поисках,
да бъде краят предрешен.
И случва се да се объркаш,
да хлътнеш в грешния завой.
Защо да помня всяка стъпка,
взривила нощния покой?
Не диря повече утеха.
Студът помете ме – суров,
в натрапчиво, безкрайно ехо
от думи, празни на любов.
© Валентина Йотова All rights reserved.
