Изолация

Poetry

928 0 2

Отлъчил е. От цялата си радост мен светът.

Аз (късче самота) безрадостно сивея.

Презирайки носталгията по своя черен смут.

Безизразно тъжа. Безпаметно - живея.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

koli4a (Никола Апостолов)

Кратко и силно,Регина!Поздравление!
Привет от мен!

2013-03-20T09:59:50+02:00
Mila1993 (Милена Джинкова)

До болка познато... Силен стих!

2013-03-20T00:07:02+02:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0