Изолация

Poetry

924 0 2

Отлъчил е. От цялата си радост мен светът.

Аз (късче самота) безрадостно сивея.

Презирайки носталгията по своя черен смут.

Безизразно тъжа. Безпаметно - живея.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

koli4a (Никола Апостолов)

Кратко и силно,Регина!Поздравление!
Привет от мен!

2013-03-20T09:59:50+02:00
Mila1993 (Милена Джинкова)

До болка познато... Силен стих!

2013-03-20T00:07:02+02:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0