Изплакана тъга
По-малко ли ще ме боли,
по-малко ли ще страдам,
ако плача всяка нощ,
и на Бог се моля,пак да ме спаси.
Душата се разкъсва,
сърцето ми ридае,
и не може тялото ми,
диво да обуздае...
Крещя,викам,побърквам се,
какво става с мен,
тъгата ме подлудява,
и стари спомени навява....
Махнете се,не сте ми нужни,
и ти не си ми нужен,
ти си спомен овехтял,
но така болезнен и жесток....
Мина вече много време,
месец,дори два,
без теб съм сама....
Опитвах да те заменя,
но напразно и пак,
сълзите бистри,
се ронят по страните нежни....
Но днес нещо стана,
гледам нашата снимка.
Сърцето ми трепти,
но очите нямат сила,
и безмълвни те остават....
Уморени и студени,
няма да заплачат.
След поредната кавга,
този път няма да ти простя....
Сълзите,чудотворен лек,
за мене бяха....
Изплаках моята тъга,
и леко ми е на душа.....
по-малко ли ще страдам,
ако плача всяка нощ,
и на Бог се моля,пак да ме спаси.
Душата се разкъсва,
сърцето ми ридае,
и не може тялото ми,
диво да обуздае...
Крещя,викам,побърквам се,
какво става с мен,
тъгата ме подлудява,
и стари спомени навява....
Махнете се,не сте ми нужни,
и ти не си ми нужен,
ти си спомен овехтял,
но така болезнен и жесток....
Мина вече много време,
месец,дори два,
без теб съм сама....
Опитвах да те заменя,
но напразно и пак,
сълзите бистри,
се ронят по страните нежни....
Но днес нещо стана,
гледам нашата снимка.
Сърцето ми трепти,
но очите нямат сила,
и безмълвни те остават....
Уморени и студени,
няма да заплачат.
След поредната кавга,
този път няма да ти простя....
Сълзите,чудотворен лек,
за мене бяха....
Изплаках моята тъга,
и леко ми е на душа.....
© Деница Тодорова All rights reserved.
