Сноп искрящи лъчи
над хълма потрепват.
Спускат над морето мълви
и в златен пясък – мечти разместват.
Ситни морски пръски
с магия отвътре изтичат.
Изплуват сълзи. Блести!
На вълшебен знак ми приличат!
Малки пухкави облаци
ненадейно на помощ притичват!
Спускат от себе си молби
и с мрежи между лъчите проникват
© Светлана Тодорова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
