Сноп искрящи лъчи
над хълма потрепват.
Спускат над морето мълви
и в златен пясък – мечти разместват.
Ситни морски пръски
с магия отвътре изтичат.
Изплуват сълзи. Блести!
На вълшебен знак ми приличат!
Малки пухкави облаци
ненадейно на помощ притичват!
Спускат от себе си молби
и с мрежи между лъчите проникват
© Светлана Тодорова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
