Използвано сърце
Очите ти блестят с желание,
и нежност в тях прозирам.
Но зная някой ден без колебание
с огромна мъка ще се взирам.
Ще ме раниш дълбоко, зная аз
и тръпна плаха, но щастлива.
Греховна и изпаднала в екстаз,
страстно влюбена и жива.
Зная. . . че ме чакаш
потегнал своите ръце.
Да утолиш желанието си във мрака
и да ме захвърлиш - със използвано сърце. . .
П.С. - Това ми е едно от първите стихове, така че е нормално да не е мн изпипано :)
© Ирина All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
браво!!! /6/