Използвано сърце
Очите ти блестят с желание,
и нежност в тях прозирам.
Но зная някой ден без колебание
с огромна мъка ще се взирам.
Ще ме раниш дълбоко, зная аз
и тръпна плаха, но щастлива.
Греховна и изпаднала в екстаз,
страстно влюбена и жива.
Зная. . . че ме чакаш
потегнал своите ръце.
Да утолиш желанието си във мрака
и да ме захвърлиш - със използвано сърце. . .
П.С. - Това ми е едно от първите стихове, така че е нормално да не е мн изпипано :)
© Ирина All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
браво!!! /6/