Vitorio (Виктор) Vitorio (Виктор)
2
Sep 9, 2008, 9:47 PM

Изповед

  Poetry » Love
895 0 5
Любовта е дар от рая,
любовта, с която ме
даряваш, ме кара да мечтая.
Мечтата ти ми сбъдна
и в реалност се превърна.
Да гледам в очите ти как всеки ден -
 до полуда влюбена си в мен.
В косите ти да се заплитам и
от ръцете твои аз към небето да отлитам...
Влюбен съм във любовта,
а любовта, любима - с теб е незабравима!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктор All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0