Изповед
855
0
2
Изповед
(пред Любовта)
Ако съществуваш за мене все още - чуй.
Чуй гласа от далечната фавела.
И сутрин и нощем - все тръпне, покайва се.
Чуй как теглото на съвестта коленичи
пред твоя олтар неизменен.
Неуморимо те чака вече години
да простиш, та дано е последно.
Оттук-насетне реших!
Аз - човекът, в който живее
този глас и този къс Темидова съвест,
до последния дъх повече няма да стена,
ще остана пилигрим честен в храма.
И пред залеза приеми моите сърдечности,
моята шхуна, пълна с моралност,
която пускам по русло към тебе
в океана, крайно препълнен с поезия.
© Диян Георгиев All rights reserved.
