Изповед
(пред Любовта)
Ако съществуваш за мене все още - чуй.
Чуй гласа от далечната фавела.
И сутрин и нощем - все тръпне, покайва се.
Чуй как теглото на съвестта коленичи
пред твоя олтар неизменен.
Неуморимо те чака вече години
да простиш, та дано е последно.
Оттук-насетне реших!
Аз - човекът, в който живее
този глас и този къс Темидова съвест, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up