9.02.2012 г., 14:08 ч.

Изповед 

  Поезия » Друга
708 0 2
Изповед
(пред Любовта)
Ако съществуваш за мене все още - чуй.
Чуй гласа от далечната фавела.
И сутрин и нощем - все тръпне, покайва се.
Чуй как теглото на съвестта коленичи
пред твоя олтар неизменен.
Неуморимо те чака вече години
да простиш, та дано е последно.
Оттук-насетне реших!
Аз - човекът, в който живее
този глас и този къс Темидова съвест, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диян Георгиев Всички права запазени

Предложения
: ??:??