Изповед
Изповед
Опитах се да бъда пролет свежа
и като ручей бистър пак да се родя.
Да ме отпиваш с жажда на пустинник...
Но ти замина и при мен не спря.
Опитах се да бъда топло лято.
Да грея със жарта на юлско слънце.
Целувах страстно, както прилив пясъка.
Но чезнех бавно - изгоряло зрънце.
Опитах се да бъда пъстра есен
и все различна в теб да се оглеждам,
но с птиците отлитна мойта песен
и спомени-хербарии нареждам.
Опитах се да бъда бяла зима.
Да ме обикнеш чиста като първи сняг,
но с вихъра на буря ме отмина
и в тишина безкрайна ме остави пак.
Опитах се накрая да съм себе си -
една жена, за обич закопняла.
Фрегата, пропътувала безбрежия,
и топла стряха с покрив и жарава.
Опитах се сълзите да преглътна.
Да ги превърна в красота от думи,
които да възпея в нежна песен,
но моята китара е без струни.
Но нищо...
Аз опитах...
© Детелина All rights reserved.
