Изповед
В храма на душата пламъче запалих,
молитвено, безмълвно постоях.
За всички грешки горещо се разкаях,
за всеки сторен необмислен грях.
И някак си от ствола на тишината
ме посипаха слова добри .
Те докоснаха сърцето , сетивата
и повярвах, че има още светли дни.
Почувствах как душата ми олеква,
полита към далечните звезди.
В това безмълвие лъчите меки,
полягат нежно в моите очи.
Добре, че преживях такава вечер,
тя е възможност да се преродя.
Бистър извор е тя след път нелесен,
намерение да се спася!
© Миночка Митева All rights reserved.
