Изповед
(когато четете долните редове, ако желаете, пуснете си песента на whitesnake - looking for love)
Четири пъти с живота се разделях
и не защото се превръщахме във врагове.
Навсякъде, като небето обич търсих,
а целуваха ме само бурни ветрове.
Понякога, на път или в нощта,
запълвах лист със странни редове,
не намираше покой душата,
без да става роб на бесове.
Приех Смъртта за покровител,
но останах си засмян мечтател.
Напуснал райската обител,
все още Дяволът ми е приятел.
Отдавна с живота се простих,
без да се превърнем ний във врагове.
Опитвах да създам триптих,
но не откривах свои цветове.
Времето засипва с прах
изгубените ключове към хора.
Да търсиш обич не е грях
и тази карма е присъдена отгоре.
Нощта е все така безкрайна,
край теб отдавна липсва топлина,
към неудобните изсипват се закани
от люляк бял, надничащ зад листа.
Битието се превърна в общежитие
и потърсих да позная непознати светове.
Затова с живота се простих,
без да се превърнем ний във врагове.
Шумът от нощна светлина
раздира звездните завеси,
а сред човешката тълпа
се питам: - На света какво донесох?
Ориста на всеки подарява
от мигове безценно колие.
Защо го прави, аз не зная
и кой ли някога ще разбере?
Изцяло да ги изживеем трябват сили,
ала имаме ли смелост за това?
Тук хора, а не лебеди, сме се родили,
затова ще търся моята земя...
© Вили Тодоров All rights reserved.
