Неонов лъч, отново за кратко светлина,
плаха топлина пак за секунди съживи света.
Но как да се живее само за мига, ден за ден?
Как да забравя пак това, смисъла за мен?
Играх си и на играта оказах се в плен.
Една безкрайна шир превърна се в градина,
цъфтяха рози, палитра от безкрайни цветове,
и така всеки ден бе красива тази синева.
Но идваше ли нощта всичко умираше в самота,
идваше ред на една безкрайна нощ и кратък ден,
една безкрайна шега с моята съдба.
Всеки един от дните носи скрито име. ...