mary_87 (Мария Манчева)
49 65
Feb 15, 2005, 9:06 PM

Изповед 

  Poetry
932 0 3
Неонов лъч, отново за кратко светлина,
плаха топлина пак за секунди съживи света.
Но как да се живее само за мига, ден за ден?
Как да забравя пак това, смисъла за мен?
Играх си и на играта оказах се в плен.
Една безкрайна шир превърна се в градина,
цъфтяха рози, палитра от безкрайни цветове,
и така всеки ден бе красива тази синева.
Но идваше ли нощта всичко умираше в самота,
идваше ред на една безкрайна нощ и кратък ден,
една безкрайна шега с моята съдба.
Всеки един от дните носи скрито име.
Последния ден в който изпитах топлина бе твоят ден.
Ти накара тогава слънцето да изгрее и да се чува песента.
Но както тогава ти бе мъжът виновен за това
и сега ти върна ме в нощта, сляпа за тази тъмнина.
Помня твоето име, помня хиляди неща.
А ти дали ще запомниш как исках да си любовта?

© Мария Манчева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??