Не се обаждаш ти нито нощ, нито ден,
не ме търсиш и забрави за мен...
Не ти липсвам аз явно вече,
защото съм от тебе далече...
Седя си в стаята сама,
сълзи роня и стихове редя..
Защо такава е моята съдба,
далеч от тебе аз да съм сега?
Ти за мене може и да забрави
и може и мен да остави...
Може би аз вече ти омръзнах,
откакто не ми пишеш писма, ...