Изповедта на един Ангел....
* * *
Пътят бе пуст - осева линия,
фарове светят - бяло петно,
мисълта ми мирише на... тиня,
рови се в спомен, за нещо билО...
Тръгвам понякога в ранни зори,
и не зная кога ще се върна,
дали ще пристигна не зная дори,
и искам към теб да обърна...
Ти си отиде - не зная къде,
а бяхме семейство с дечица невръстни,
все още не зная дали е добре,
но... моите мисли са... мръсни...
Нямам ден - не ми провървя,
какво да се прави - шофьор съм на тир,
от сутрин до здрач волана въртя,
кръстосвайки земната шир...
Спирам!
Изваждам тигана,
започвам да пържа картофи,
консервата реже - направи ми рана,
измивам ръцете във кофата...
И... тръгвам отново - отново на път,
не желая дори да се върна,
в душата ми някак ухае на... смърт,
щом децата не мога да зърна!...
И ето, изскача там зад завоя,
малка кола - той,тя - две деца,
камионът ръмжи, раздира покоя,
фарове блясват, като слънца...
Изгуби контрол внезапно колата,
хлъзна се - литна срещу камиона,
светлината огря на децата лицата
с бледи очи... на икони!...
Сякаш видях мой'то лице
и ти... как си до мене,
децата ни зяпнали с свито сърце,
как иде смъртта да ги вземе...
Волана извих - мостът изпука,
тира подскочи - усука се бясно,
бездната... безкрайно дълбока
и литна в пространство неясно...
Нямах ден - не ми провървя,
какво да се прави - шофьор бях на тир,
от сутрин до здрач волана въртях,
кръстосвайки земната шир...
Да!...
Нямах ден! Не ми провървя!... :(
* * *
© Валентин Желязков All rights reserved.
Пишеш много красиво,въпреки че поезията ти е за различни житейски проблеми, за различни мъки и тягостни мисли... Едно е сигурно- талантът имаш и то в повече! А не е ли това едно хубаво нещо, подарено от живота? 
