Изповедта на една звезда

Poetry » Love, Philosophical, Civic

618 0 1

Аз съм цар на горите, а ти?
Вдъхновѝ се от моите думи
и красивия ден оцветѝ
с топлина и цветя помежду ни.

Разкажѝ накъде полетя...
Не лъжѝ, че това е химера!
За да бъдеш такава жена,
си живяла в любовни афери.

Аз съм цяр за душата. Четѝ!
Припомнѝ си кога те обичах!
Беше дар за сърцето... Уви...
Там сега тъмнината наднича.

Аз съм брат на мечтите, а ти
си сестра на мълчаните думи.
Със звездите не грея. Боли...
Ще забравя това помежду ни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0