Живея до жаркото слънце,
разпръсвам с него лъчи
и всеки ден зръце по зрънце
изпращам любов да цъфти.
Аз птица съм, смело политам
към теб устремена с крила
и шепна, защото обичам.
Изпращам по вятър слова.
Коси разпилявам сред нежност -
прогонвам студената зима,
а тя ме поглежда със ревност.
Пак пролет в небето ще има.
Лъчи съм си взела да грея
и утре ще шепна красива.
В морето любов ще налея
и ще политна в небето щастлива.
© Ивелина Цветкова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
