Живея до жаркото слънце,
разпръсвам с него лъчи
и всеки ден зръце по зрънце
изпращам любов да цъфти.
Аз птица съм, смело политам
към теб устремена с крила
и шепна, защото обичам.
Изпращам по вятър слова.
Коси разпилявам сред нежност -
прогонвам студената зима,
а тя ме поглежда със ревност.
Пак пролет в небето ще има.
Лъчи съм си взела да грея
и утре ще шепна красива.
В морето любов ще налея
и ще политна в небето щастлива.
© Ивелина Цветкова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
