Очите ти са звездна завеса,
покриват горящи, огнени мисли.
С моите горещи целувки извезах,
легла - по-топли и лъчисти.
Лицето ти излъчва светлина,
грее силно и неспирно.
Не съм богиня, а просто жена,
тялото ми да откаже е безсилно.
Сърцето ти да обича е способно,
дарявайки ме с нежна топлина.
Вече не ще ми е самотно и сиротно,
щом изпълваш ме цяла с любовта.
© Ванина All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
