Изскърца бетонният под
Изскърца бетонният под
под твоите ангелски стъпки.
Намери единствена тайният вход,
обши нараненото с кръпки.
Избърса праха от празните вази,
живота им върна с онези цветя,
които от малка в косите си пазиш
за принца, пребродил за тебе света.
Но аз не живея във замък, любима.
Домът ми е малък, живял съм все сам.
За двама ни място достатъчно има,
За нашта любов необятна - не знам.
© Калоян Кънев All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
