Дошъл във Братството на Дзен монах един,
при Учителя на мъдрост да се учи,
нетърпелив бил, жаден и неуморим,
искал знание веднага да получи.
Но Учителят попитал отегчено:
- Ти, изяде ли вечерята си вече?
- Да, Учителю - отвърнал той смирено.
- Мъдрост първа: паницата сега измий, човече!
© Магдалена Костадинова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
