Източно
Източно
Като капка тежи…
кървав залез огромен,
стигма, свят от лъжи –
паралелно бездомен.
В цифроманското утре,
аналогово днес –
щом закусил си мутри,
ще вечеряш протест.
Виртуозни техници –
електронен поток…
в кукловодните жици
грее идолът строг.
Със безброй киловати –
не едно ЕеРПе,
се захранва звездата
на безкрайно джудже.
Ослепената нация
пак темели строи…
на око демокрация,
керемиди-уши.
Патриархно измамен,
мрачно паля си свещ.
В този свят материален,
сам човекът е вещ.
Преброяван, продаван –
всеки има цена…
Калкулиран държавник:
- е лимит за деца;
- замразени заплати;
- замразен оборот;
- замразено съзнание…
от замръзнал живот.
Нова ледна епоха,
нова мелба от сняг,
ексхумирано шоу –
исторически смях…
Хей!
– Ще бесиме мрака –
мракобесник извика,
всепризнат провокатор
от залязваща клика.
Светлината небесна
би била опонент…
но смени я ДеКЕВъР –
точно в този момент.
Да сме Запад не можем –
Сори! Тенкс! Мерси!…
изначално Вселената
не гласува лъжи.
Наша мисия в нея
е любовното зрънце –
сам-сами да посеем
във човеците слънце.
И когато изгрее,
и тръгнем напред –
ние пак ще сме Изток,
а аз…
слънчоглед.
© Борис Борисов All rights reserved.
