Изтървано междуредие
ИЗТЪРВАНО МЕЖДУРЕДИЕ
Обичам есента – дали защото
смирение ми носи и с позлата
бродира филигранно небесата,
преди да посивеят с неохота?
Щом тишината с кестенови къдри
попие в здрача – крехък и кристален,
и дланите ми смръзнали погали
ще знам, че любовта е късче мъдрост,
Пусни набързо вехтите си щори,
ела на чаша чай да поговорим.
Дордето мълком в мрака коленичим.
Дано когато се преселим горе,
където няма скръб, тъга и горест,
да помним как до болка се обича.
© Валентина Йотова All rights reserved.
