Извинявай, че пиша така, както знам.
Съжалявам, но точно това не завърших
и редактори нямам, сама бера срам
стихосбирки ли, имам си няколко... дръжки!
От Луната ми идва неземния хаос,
на летището чакам закъснелия влак,
в шест посоки летя с моя верен Мюнхаузен,
и човек ми направи, и комета от сняг.
А магарето – синьо като лятно небе!
Но върви все направо след обратен завой.
Ще настигна Земята, ако имам късмет!
... или с книжна ракета, или с другия Ной...
Извинявай, разписах се...
доколкото знам,
някой ден ще приключи и моята жажда.
Дотогава баронът не е луд, нито сам
и отлитам това тази нощ да му кажа!