ИЗВИСЯВАНЕ

Примамливо вика ни кръгозора

и как наблизо всичко изглежда.

Гларус щастливо носи се в простора

и в море сребристо се оглежда.

С къдриците детски бризът играе

и шепот лек долита от дървесата.

Парапланерист в небето витае,

за да сподели с птиците свободата.

Огромен кораб, там в синия покой,

с осанката си горда гали вълните

и неотклонно следва курса свой,

понесъл на пасажерите съдбите.

Прибоят пръска солена сладост,

в синьо и бяло я навред разпилява.

На душата дава безкрайна радост

всеки миг, който така отминава.

Люлеят на живота смисъла вечен

вълните и всяка носи своя тайна.

Полетът човешки е само сърдечен,

с душата, защото плътта е нетрайна.