Jul 18, 2015, 12:51 PM

Извисяване

  Poetry » Other
567 0 1

ИЗВИСЯВАНЕ

 

Примамливо вика ни кръгозора

и как наблизо всичко изглежда.

Гларус щастливо носи се в простора

и в море сребристо се оглежда.

 

С къдриците детски бризът играе

и шепот лек долита от дървесата.

Парапланерист в небето витае,

за да сподели с птиците свободата.

 

Огромен кораб, там в синия покой,

с осанката си горда гали вълните

и неотклонно следва курса свой,

понесъл на пасажерите съдбите.

 

Прибоят пръска солена сладост,

в синьо и бяло я навред разпилява.

На душата дава безкрайна радост

всеки миг, който така отминава.

 

Люлеят на живота смисъла вечен

вълните и всяка носи своя тайна.

Полетът човешки е само сърдечен,

с душата, защото плътта е нетрайна.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Найденова All rights reserved.

Comments

Comments

  • „понесъл на пасажерите съдбите“ - това ми хареса

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...