18.07.2015 г., 12:51

Извисяване

566 0 1

ИЗВИСЯВАНЕ

 

Примамливо вика ни кръгозора

и как наблизо всичко изглежда.

Гларус щастливо носи се в простора

и в море сребристо се оглежда.

 

С къдриците детски бризът играе

и шепот лек долита от дървесата.

Парапланерист в небето витае,

за да сподели с птиците свободата.

 

Огромен кораб, там в синия покой,

с осанката си горда гали вълните

и неотклонно следва курса свой,

понесъл на пасажерите съдбите.

 

Прибоят пръска солена сладост,

в синьо и бяло я навред разпилява.

На душата дава безкрайна радост

всеки миг, който така отминава.

 

Люлеят на живота смисъла вечен

вълните и всяка носи своя тайна.

Полетът човешки е само сърдечен,

с душата, защото плътта е нетрайна.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Найденова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • „понесъл на пасажерите съдбите“ - това ми хареса

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...