Из! Из! Извираше изворче!
Тре! Тре! И тревата мокреше!
На ру-ру-ручейче потече!
Малка мравчица повлече!
Тя по тревичка пропълзя...
В мравуняка си се свря.
Подскок, подскок Поточе!
По поляната се проточи!
Оглежда с мокрите си очета
полето и го гази с мокри крачета!
Извираше изворче, на ручейче потече!
Стана на поточе, в реката се изтече!
Оглежда се Слънцето и си къпе лъчите!
А вятърко играе си с на Амур стрелите! :)
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
