Сънят завесите придърпа
грехът събуден се усмихна
страстта разголена се върна
срамът във ъгъла притихна.
Подтиснатите чувства полудяха
нощта се вцепени от откровения
устоите на дневния морал се разлюляха
от мисли непокорни,куп съмнения.
Сънищата,демони желани
идват и отиват с призрачни крила
светът на сънищата винаги ни мами
с изтъкан ефир от дързост,свобода.
Юли,2015г
Варна,Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
