Сънят завесите придърпа
грехът събуден се усмихна
страстта разголена се върна
срамът във ъгъла притихна.
Подтиснатите чувства полудяха
нощта се вцепени от откровения
устоите на дневния морал се разлюляха
от мисли непокорни,куп съмнения.
Сънищата,демони желани
идват и отиват с призрачни крила
светът на сънищата винаги ни мами
с изтъкан ефир от дързост,свобода.
Юли,2015г
Варна,Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
