Ти казваш, че си мъж,
не ти е чуждо нищо земно.
Но аз не идвам, като дъжд,
да съживявам тази тленност.
Не!
Аз идвам, като див потоп,
след мен остава само вечност,
Дали ще си останеш роб
или ще избереш безбрежност?
Дали ще се издигнеш над
или ще пъплиш под небето,
дали ще спреш да сещаш глад
или от глад ще виеш с псето?
Жестоко ли е? - Не, не е.
За тебе искам не земя.
Небе! Небе!
© любимка All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
