Ти казваш, че си мъж,
не ти е чуждо нищо земно.
Но аз не идвам, като дъжд,
да съживявам тази тленност.
Не!
Аз идвам, като див потоп,
след мен остава само вечност,
Дали ще си останеш роб
или ще избереш безбрежност?
Дали ще се издигнеш над
или ще пъплиш под небето,
дали ще спреш да сещаш глад
или от глад ще виеш с псето?
Жестоко ли е? - Не, не е.
За тебе искам не земя.
Небе! Небе!
© любимка All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
