Oct 31, 2009, 12:17 PM

Изясняване

  Poetry » Other
768 0 6

Добре.
Искаш да поговорим.
Искаш да мерим предателства.
Слагай твойто отгоре!
Само махни обстоятелствата.
Нека ги мерим нето.
Верен ли е кантарът?
Тези твои съмнения
от самото начало,
твоите обвинения -
на кое блюдо ги слагаш?

 

Хайде, дръпни се малко!
Сега е мой ред да тегля!
Ако скъсам торбата,
ще оплискаме помещението.
Сякаш помийна яма
съм нагребала. Чакай.
Недей да клатиш кантара!
И не ми се оплаквай,
че при теб мери друго.
Ето, виждаш ли - аз съм
най-голямата ти заблуда
и причината за нещастие!

 

Подло е да попитам
точно в тази минута -
за обявената стойност
на чувствата прословути
- в паметта ли са вкарани?
Електронни ли са везните?
Замълчаваме.
Тихо е.
Мериме си вините.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Стига заеми, стига везни"... отдавна беше, а сега на електонни везни мерим вините. С електронни бележки се оценяваме, моята е отлична!
    Чудесен стих, написан професионално,затова поздравления и от мен!
  • Стига везни... и вини ...искам обич...Поздравявам те!
  • Много талантливо написано-6 !!!
  • Чудесен стих!
    Поздрав, Павлина!
  • Тишина, натежала от вини - страшно е...
    Поздравления за стиха!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...