Aug 26, 2010, 12:17 PM

Жажда

  Poetry » Love
812 0 2

 

 

 

Устните ми - пресъхнала земя,

ръцете - повехнали клони,

душата ми - дърво без корен,

нощите - дълги без тебе...

 

Стоя и чакам твоето завръщане

да утоли жаждата ми.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

http://vbox7.com/play:a1153207

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жулиета Великова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Маги, винаги ме топлиш...едва ли заслужава чак толкова топлина....аз самата "пия" от вас - ОТКРОВЕНЦИ! Благодаря ти за взаимността!
  • бяла надежда
    капки топли, дъждовни
    облак любовен...

    *
    много, много хубави са твоите миниатюри, мила Жулиета...
    прочетох с удоволствие..

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...