Жажда за живот
Докрай душата моя ще жадува,
небе и птици, пеещи в зори,
как слънцето върхарите целува
и как на запад залезът гори.
И шепотът на вятъра ще буди,
в сърцето спомен, кротък и любим,
а утринта гърдите ще възбуди,
със жажда за живот неугасим.
И нека всяка капка светлина,
превръща се в песен и утеха,
защото само жива красота,
носи смисъл в пътя на човека.
И когато вече няма да ме има,
щурци ще пеят в житен клас,
ще леденее снежна, тиха зима,
а от небето - снежинка ще съм аз!
© Миночка Митева All rights reserved.
