Dec 14, 2008, 5:40 AM

Жажда за Живот 

  Poetry » Other
1806 0 12

 

Поглеждаш ли понякога в прозореца

да видиш звездното небе,

отворено

като зеница срещу теб?

И коленичил на една стена във стаята,

пронизан от лъка на тишината,

да чуеш,

как наум се молиш?

И как набъбва в теб една планета -

омесената от дланите ти като пластелин -

завърта се сред мрака ти

и става светло -

заражда се зад хоризонта ден...

И някъде в зеленото ти минало,

сред много залези и ветрове,

да видиш себе си

и да надникнеш във очите си -

на дъното им си дете.

... Поглеждаш ли понякога в нощта,

като в зеница на незнаен бог?

И упоен от дива тишина,

настръхнал пред космическата мощ,

и малък, и огромен,

и човек,

да се разлее в тебе жажда...

за Живот...

...

© Инна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??