Жажда за Живот
Поглеждаш ли понякога в прозореца
да видиш звездното небе,
отворено
като зеница срещу теб?
И коленичил на една стена във стаята,
пронизан от лъка на тишината,
да чуеш,
как наум се молиш?
И как набъбва в теб една планета -
омесената от дланите ти като пластелин -
завърта се сред мрака ти
и става светло -
заражда се зад хоризонта ден...
И някъде в зеленото ти минало,
сред много залези и ветрове,
да видиш себе си
и да надникнеш във очите си -
на дъното им си дете.
... Поглеждаш ли понякога в нощта,
като в зеница на незнаен бог?
И упоен от дива тишина,
настръхнал пред космическата мощ,
и малък, и огромен,
и човек,
да се разлее в тебе жажда...
за Живот...
...
© Инна All rights reserved.
