Mar 6, 2008, 10:22 PM

Жажда за любов

  Poetry » Love
1K 0 3

Жажда за любов

 

Като в жестока пустиня

аз лазя във твойте нозе.

И моля като просякиня

за обич - поне зрънце.

 

Устните ми напукани жадуват

за капка от нежност поне.

Ръцете, като камъни тежки,

се стягат около мойто сърце.

 

Душата е рана отворена

и моли за поглед, за жест.

А ти се присмиваш и погледа

ти е пълен с насмешка и гнет.

 

Презираш ме, че съм толкова слаба,

но в мене гори кат жарава,

като буен незатихващ пожар

на обичта най-сладката жажда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тонка Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...