Жажда за любов
Като в жестока пустиня
аз лазя във твойте нозе.
И моля като просякиня
за обич - поне зрънце.
Устните ми напукани жадуват
за капка от нежност поне.
Ръцете, като камъни тежки,
се стягат около мойто сърце.
Душата е рана отворена
и моли за поглед, за жест.
А ти се присмиваш и погледа
ти е пълен с насмешка и гнет.
Презираш ме, че съм толкова слаба,
но в мене гори кат жарава,
като буен незатихващ пожар
на обичта най-сладката жажда.
© Тонка Стефанова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
