Жажда за любов
Жажда за любов
Защо любовта като огън бушува,
превърнала всичко във пепел и дим?
В кръвта се просмуква и бясно лудува,
а разума вързан държи – подсъдим.
Все още ме кара да пия от нея,
а много по-жадна да съм след това.
Затварям очите, копнежа да слея
със спомена, чоплещ в мойта глава.
Тъй мислите мои – листа разпилени
от есенен вятър, събирам с ръце,
а чувства омайни, цветни поляни,
с ухание сладко рисуват сърце!
Защо любовта в небесата ме вдига
и лунна пътека постила в нощта?
И влюбена тръгвам, светът не ми стига...
Аз огъня искам зад твойта врата!
© Евгения Георгиева All rights reserved.
Красиво написано.
