Dec 10, 2020, 10:49 PM

Жажда за любов

  Poetry » Love
966 0 0

Помня искрата, която ми прати...

Помня как с нея ме обърка!

Помня как сърцето ми разклати, 

И помня откъде всичко тръгна!

 

Леки комплименти и жестове мили,

правеше ми всеки ден!

Със сладки думи и усмивки невинни,

харесах те по начин необикновен!

 

Надеждата в мен живееше,

че някак си, дори малко ме харесваш.

Слънцето над мен грееше,

но не само да го усещаш!

 

Дойде и денят, който всичко преобърна.

Промени мен дори самата.

Щастието ми отново се върна,

и светна като лъч във тъмнината.

 

И някак молитвите ми се сбъднаха.

И живота ми се усмихна.

Мечтите ми в реалност се превърнаха,

и любовта ми се усили, не затихна!

 

Ревнувах дори от въздуха около него,

защото много силно го обичах,

Не исках да съм човек с голямо его,

но на такъв заприличах.

 

Дори не успях да ти дам и част от моята любов,

ти не ми позволи...

Ти за нея не бе готов.

И сега толкова много боли!

 

И вече да те виждам, гласа ти да чувам,

е като нож в моите гърди!

Не искам за теб да пиша, а да те целувам.

Жадувам за твоите очи.

Но не и със сълзи...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вероника Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...