Dec 10, 2020, 10:49 PM

Жажда за любов

  Poetry » Love
967 0 0

Помня искрата, която ми прати...

Помня как с нея ме обърка!

Помня как сърцето ми разклати, 

И помня откъде всичко тръгна!

 

Леки комплименти и жестове мили,

правеше ми всеки ден!

Със сладки думи и усмивки невинни,

харесах те по начин необикновен!

 

Надеждата в мен живееше,

че някак си, дори малко ме харесваш.

Слънцето над мен грееше,

но не само да го усещаш!

 

Дойде и денят, който всичко преобърна.

Промени мен дори самата.

Щастието ми отново се върна,

и светна като лъч във тъмнината.

 

И някак молитвите ми се сбъднаха.

И живота ми се усмихна.

Мечтите ми в реалност се превърнаха,

и любовта ми се усили, не затихна!

 

Ревнувах дори от въздуха около него,

защото много силно го обичах,

Не исках да съм човек с голямо его,

но на такъв заприличах.

 

Дори не успях да ти дам и част от моята любов,

ти не ми позволи...

Ти за нея не бе готов.

И сега толкова много боли!

 

И вече да те виждам, гласа ти да чувам,

е като нож в моите гърди!

Не искам за теб да пиша, а да те целувам.

Жадувам за твоите очи.

Но не и със сълзи...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вероника Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....