… жаждата на несъвършената страна на Живота…
… жаждата на несъвършената страна на Живота…
"Играта е по-съвършена от Живота."
(Г. Марков)
Изигра ме Животът. Несъвършено.
На квадрат. По дъската на шаха.
Той предложи гамбит като изход от черното
и насели ме с бели пристрастия…
Аз не мерих играта по острота.
Ни по градуси, Джаули, бовиси.
На пастта му в зъбчатите колела
с огнен дъх свежи страсти му носех…
Той играеше. И проникваше. Чак до кост.
Оплоди ме… А после покълнах.
Но пространството сви ме о своята ос
и потънах – в мастилото мълния…
Всеки ход е премерен. Разчетен с логичност.
Все ротираше в ситуации.
Аз – допирателна по едно остромислие
ослепяла за пътните знаци…
… го обикнах… Безвремево.
И не искам от вятър пощада.
Но не ми стига на играта съвършеното зарево.
Несъвършен е Животът.
И затова: Утоли ме! Двойно по тебе съм жадна.
© Таня Георгиева All rights reserved.
Йес! Без правила! Без пътни знаци!... Като Животът!
