Жега

Jul 30, 2007, 10:44 AM

Poetry

895 0 11

Разтапящо бяло в горещия юли
от слънцето капе изгарящ нектар
и с цвят на презряла, натегнала дюля
се стича и влива във пясъка жар,
отпуснати, прашни, не трепват листата,
полягат опалени, сухи треви,
безмълвно асфалтът трепти в маранята
и сякаш стопен през пустиня върви.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Жега

Want to read more?

Random works