Разтапящо бяло в горещия юли
от слънцето капе изгарящ нектар
и с цвят на презряла, натегнала дюля
се стича и влива във пясъка жар,
отпуснати, прашни, не трепват листата,
полягат опалени, сухи треви,
безмълвно асфалтът трепти в маранята
и сякаш стопен през пустиня върви.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up