Жега
от слънцето капе изгарящ нектар
и с цвят на презряла, натегнала дюля
се стича и влива във пясъка жар,
отпуснати, прашни, не трепват листата,
полягат опалени, сухи треви,
безмълвно асфалтът трепти в маранята
и сякаш стопен през пустиня върви.
© Ангел Веселинов All rights reserved.