Лятото е тук.
Върху заспалия капчук
чукат гълъбите зажаднели,
от дни водица не видели.
Жарко слънце. Зной.
Земята пъшка. Чисти гной.
В пожълтялата тревица
пада немощна птица.
Змия се вие.
Кръвта ѝ ще изпие.
А Господ безразлично гледа.
Не дава капчица вода.
Имаме вина!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.