Желание
Повярвай ми, щом нощ след нощ ти в мрака,
се взираш, победил самия страх,
щом падащи звезди веднъж дочакаш,
си като тях.
Небето за секунди засия и
желанието простичко мълвях,
не бе пари и къща с много стаи,
че помня крах.
И после пак остана ненаписан,
стихът ми – просто шепа звезден прах,
безсъница с магия ме ориса
и не заспах.
Помолих този дъжд метеоритен
и нещо много тайно пожелах
В стиха отблясък от звездите скрит е,
любов и грях...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
