Jan 20, 2015, 11:12 AM

Желание

  Poetry
815 0 8

Пожелах си в ръцете ти - клонки обич на каменен бряг,
да се сгуша безпомощно - малко, измръзнало цвете.
С нежна длан да пребродиш на косите ми хладния мрак,
да усещам под пръстите шепота тих на сърцето.

Пожелах си да вдишам аромата ти - грях и любов,
да докосвам лицето ти с трепет на крехко момиче,
разпознало за първи път в себе си властния зов
на горещата кръв и на древното тайнство  "Обичам".

Пожелах си и устните - пеперудени, леки крила,
да оставят горещи следи върху бялото рамо,
да узрява в прегръдката, ласкаво силна, страстта
като плод забранен, с най-опасно отровната сладост.

Да се вия в очакване огнено - дива лоза,
да избухват под твоята мощ в мен копнежни вулкани
и да стихна смирена, по-прозрачна от бистра сълза,
до гърдите ти топли. Цяла вечност така да остана.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

  • Любовта, без която никак не можем...
    Поздравления, Вики, очарова ме лиричното ти бисерче!
  • !!!
  • Словесен оазис, Вики!
    Пожелавам сбъдване на такава топла вечност...
  • Тематично и добре написано стихотворение. Предадено е усещавето за истинските - магически, ласки при любовното сплитане на телата. То е изразено и сумирано майсторски във финалния куплет, а в предходните възходящо набира скорост, наметнато с воал от метафорична образност.

    Поздравление, Вики!
  • Красиво изразен копнеж. Поздравления за чудесната любовна лирика!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...