Родена с умиращите птици,
стаена в аромата на нощта,
събрала в себе си огнени езици,
прекроява всеки ден света.
Изваяна от морска пяна,
свежа като зимна скреж,
завинаги в бъдещето запиляна,
живеейки в нов копнеж.
Творение, докоснато от Бога,
събрало животворна светлина,
целунато от месечина еднорога,
изгаряща огнена жена!
© Мария Манджукова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Много е хубаво!Поздрав!