mimoza_79 (Мария Манджукова) mimoza_79 (Мария Манджукова)
1 98
Sep 28, 2008, 9:24 PM

Жена

  Poetry » Other
1.8K 2 5

Родена с умиращите птици,

стаена в аромата на нощта,

събрала в себе си огнени езици,

прекроява всеки ден света.

Изваяна от морска пяна,

свежа като зимна скреж,

завинаги в бъдещето запиляна,

живеейки в нов копнеж.

Творение, докоснато от Бога,

събрало животворна светлина,

целунато от месечина еднорога,

изгаряща огнена жена!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Манджукова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0