Sep 23, 2011, 12:54 AM

Жена 

  Poetry » Phylosophy
5.0 / 8
1600 0 11
Възпяват те поетите,
когато още цвят си неразлистен,
когато на бял кон вятърът те вее,
когато си самото обещание,
загадка и въпрос неясен.
Рисуват те, когато си началото
във шепите на изгрева
и самодивска е снагата ти,
когато всичко си и още нищо...
Вървиш през стръмнини и кратери,
раздаваш щедро всичкия си дар,
докато се превърнеш в грижа ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветана Качерилска All rights reserved.

Random works

More works »