anarilska (Цветана Качерилска) anarilska (Цветана Качерилска)
22
Sep 23, 2011, 12:54 AM

Жена

1.8K 0 11

Възпяват те поетите,

когато още цвят си неразлистен,

когато на бял кон вятърът те вее,

когато си самото обещание,

загадка и въпрос неясен.

Рисуват те, когато си началото

във шепите на изгрева

и самодивска е снагата ти,

когато всичко си и още нищо...

 

Вървиш през стръмнини и кратери,

раздаваш щедро всичкия си дар,

докато се превърнеш в грижа

с акварелни капчици опал...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветана Качерилска All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9