Жена и воин,

и воин и лък,

и път насреща им с рани.

Кого ли днес ще победят

и кой, кого с обич храни?

Жена и воин,

и воин и смърт,

и птици, хванати от мрежа.

И воинът сякаш е в дим

и своята жена поглежда.

Жена и воин,

и пак жена,

жена с рокля тъй ефирна.

По меча - капчици роса,

а другата е толкоз мирна.

Жена, жена

и пепел, и жарава,

луни, и воинът помежду им.

И всичко е измислено така,

че дори не са им нужни думи.