May 11, 2013, 11:00 AM  

Жена съм

  Poetry » Love
1.3K 0 3
 

Жена съм. Неуверена, наивна...

Харесвам да ме глезят, да ме милват.

На глътки да ме пият, като вино.

Като роса в душата да попивам.

 

Понякога съм пареща и боцкам.

Понякога съм като утро свежо.

Жена съм, изтъкана от емоции.

Разливам се като море от нежност.

 

Жена съм. Тази, за която си мечтаеш

и всяка нощ си в сънищата с нея.

Дали с усмивка или жест, нo зная,

ще те накарам от любов да полудееш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлия Барашка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасно е - когато се получи..., - за да бъде една жена уверена, тя трябва да знае какво иска и как да го постигне..., да фокусира цялата си енергия в това да бъде силна и нежна..., - и малко уязвима...!!!
    "Жена съм, изтъкана от емоции.
    Разливам се като море от нежност."
  • Благодаря, Лина! Не бих се осмелила да кажа, че пиша е поезия. По-скоро това е споделяне... с бялия лист. Ше се радвам ако докосне някого.
  • Потъвайки в аз-изказа на стиха се замислих за нежността, която все не ми достига. Поздравявам те, Юлия.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...