May 11, 2013, 11:00 AM  

Жена съм

  Poetry » Love
1.3K 0 3
 

Жена съм. Неуверена, наивна...

Харесвам да ме глезят, да ме милват.

На глътки да ме пият, като вино.

Като роса в душата да попивам.

 

Понякога съм пареща и боцкам.

Понякога съм като утро свежо.

Жена съм, изтъкана от емоции.

Разливам се като море от нежност.

 

Жена съм. Тази, за която си мечтаеш

и всяка нощ си в сънищата с нея.

Дали с усмивка или жест, нo зная,

ще те накарам от любов да полудееш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлия Барашка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасно е - когато се получи..., - за да бъде една жена уверена, тя трябва да знае какво иска и как да го постигне..., да фокусира цялата си енергия в това да бъде силна и нежна..., - и малко уязвима...!!!
    "Жена съм, изтъкана от емоции.
    Разливам се като море от нежност."
  • Благодаря, Лина! Не бих се осмелила да кажа, че пиша е поезия. По-скоро това е споделяне... с бялия лист. Ше се радвам ако докосне някого.
  • Потъвайки в аз-изказа на стиха се замислих за нежността, която все не ми достига. Поздравявам те, Юлия.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...