Жена завинаги
Жена завинаги
Към теб неспирно цял живот вървях.
И цял живот не смогнах да те стигна.
Задъхвах се от мъка, но не спрях,
макар и заслепен от очевидност.
Дали до теб ще мога най-подир,
да спра и уморено да приседна.
Не съм дошъл за рицарски турнир,
а само да ти кажа, че прогледнах.
Видях, че нямаш ангелски крила.
Кой би посмял мечтата си да съди.
Каквото ще за друг да си била,
за мен жена, завинаги ще бъдеш.
Светът е пренаселен от жени,
и всяка е единствена за някой.
Каквато си, такава остани.
Докато още любовта е свята.
© Александър Калчев All rights reserved.
