Жената от самотната ми памет
ЖЕНАТА ОТ САМОТНАТА МИ ПАМЕТ
... понякога се случва и това – забравям те за няколко минути,
зениците ти – лятна синева, косите ти – връз топлите ми скути,
мелтемът чорли моята брада – тъй чепка водораслите на кея,
въртя се ни жив, ни умрял в града и чудя се? – без тебе как живея,
как искам да те викна на обяд, да хапнем две-три рибени консерви,
дали не Бог във някой таен склад ми е стифирал куп железни нерви? –
нали пред Него кръстя се в зори, а той какво? – оказа се пинтия,
поне да имах скътани пари, че барем две-три бири с теб да пия!
На! – вчера в нашия супермаркет откраднах ти пакетче макарони,
ченгето си призна, че съм Поет! – и мигом се отказа да ме гони,
и в моята последна капка RAM те скриха нощите ми безприютни –
Жената, без която аз не знам дали изобщо ще осъмна – утре.
© Валери Станков All rights reserved.
