И уж растях, и дните умаляваха
и от мечти укрепваха крилата ми.
Богата бях, не исках , а ми даваха,
не съдех, а осъждат добротата ми.
Болеше ме, но слабосттта опазила,
залъгвах си по женски орисията.
И в грешната си женственост доказала,
че пак жена родила е месията.
Увълчих се и загрубя душата ми,
от "дружески" ножове. Все нечакани.
Но моля, не съдете по делата ми,
по думите ми - стихове изплакани.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
