Feb 24, 2020, 10:42 AM
Женско стихотворение
И уж растях, и дните умаляваха
и от мечти укрепваха крилата ми.
Богата бях, не исках , а ми даваха,
не съдех, а осъждат добротата ми.
Болеше ме, но слабосттта опазила,
залъгвах си по женски орисията.
И в грешната си женственост доказала,
че пак жена родила е месията.
Увълчих се и загрубя душата ми,
от "дружески" ножове. Все нечакани.
Но моля, не съдете по делата ми,
по думите ми - стихове изплакани.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря за прекрасното стихче, Мъдрост моя!
-
"Но моля, не съдете по делата ми,
по думите ми - стихове изплакани."
Безгрешният да хвърли първи камък
(май-грешните са повече от камъните.)
Магьоснице! -
Така ще е, Красе.
-
Благодаря, момичета! Сенсей, ти ме провокира да го напиша. Благодаря!
-
Не съдим по делата, а по пожеланията. Там - за пътя към Ада...
Типично женско - и като песен, и като усет.
Хубаво. -
То тръгне ли някой да съди, не чакай справедлив процес.
Поздрав! -
"Но моля, не съдете по делата ми,
по думите ми - стихове изплакани." Поздрави! -
Толкова ми е познато...но душата ти още е лирична струна...
-
Наде, Наде.. Женска участ 🌹
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
