Patrizzia (Надежда Ангелова)
2250 18479
24.02.2020 г., 10:42 ч.  

Женско стихотворение 

  Поезия » Философска
860 3 9

И уж растях, и дните умаляваха
и от мечти укрепваха крилата ми.
Богата бях, не исках , а ми даваха,
не съдех, а осъждат добротата ми.

 

Болеше ме, но слабосттта  опазила,
залъгвах си по женски орисията.
И в грешната си женственост доказала,
че пак жена родила е месията.

 

Увълчих се и загрубя душата ми,
от "дружески" ножове. Все нечакани.
Но моля, не съдете по делата ми,
по думите ми - стихове изплакани.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??