Женско стихотворение
И уж растях, и дните умаляваха
и от мечти укрепваха крилата ми.
Богата бях, не исках , а ми даваха,
не съдех, а осъждат добротата ми.
Болеше ме, но слабосттта опазила,
залъгвах си по женски орисията.
И в грешната си женственост доказала,
че пак жена родила е месията.
Увълчих се и загрубя душата ми,
от "дружески" ножове. Все нечакани.
Но моля, не съдете по делата ми,
по думите ми - стихове изплакани.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
