Йероглифите на здрача
ЙЕРОГЛИФИТЕ НА ЗДРАЧА
С кого душата ми говори –
не знам, но се улавям често –
в копнежа си да стигна горе,
насън летя. И още нещо –
по-мека от перце на птиче
и по-ефирна от въздишка,
напомня ми, че да обичам
е дар и даден ми е свише.
Дъждецът вън щом запърпори
и нарцисите цвят разпукат,
и плисне резедава пролет
в комина смръщен и в олука,
боде юмруците ми свити –
в крило дланта ми да разгърне,
да гребна с пръсти от тревите
роса, заквасвана по тъмно.
Попивам кроткия ѝ шепот.
Знам – никой не е обещавал
денят да дойде непременно.
Ни ангел грешен, нито дявол.
И кой ли изгрев не е чудо,
и кой ли залез не е мисъл
за бъдеща прекрасна лудост,
с която Бог ме е орисал?
© Валентина Йотова All rights reserved.
